Животът си е твой, момиче,
живей го както избереш,
но само, моля те, поспри се,
истината свята да прозреш.
По пътя има срещи и раздели,
но рядко ни гостува любовта
и щом я срещнеш, улови я,
не я оставяй да подмине тя.
Тя може миг да е, но може вечност,
срещни я като дар от древността,
грабни я, приласкай я, приюти я,
не я отхвърляй, грях ще е това.
Човешката любов е нежно цвете,
увяхва без усмивка, без мечта,
за това подхранвай я, люби я
и ще пребъде тя във вечността.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados