28 mar 2007, 21:34

ИЗБОР

  Poesía
952 0 4

Животът си е твой, момиче,
живей го както избереш,
но само, моля те, поспри се,
истината свята да прозреш.

По пътя има срещи и раздели,
но рядко ни гостува любовта
и щом я срещнеш, улови я,
не я оставяй да подмине тя.

Тя може миг да е, но може вечност,
срещни я като дар от древността,
грабни я, приласкай я, приюти я,
не я отхвърляй, грях ще е това.

Човешката любов е нежно цвете,
увяхва без усмивка, без мечта,
за това подхранвай я, люби я
и ще пребъде тя във вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми!
  • Много хубав стих, Таня!!! Не изпускай своя миг любов!!!
    Поздрави!!!
  • "По пътя има срещи и раздели,
    но рядко ни гостува любовта
    и щом я срещнеш, улови я,
    не я оставяй да подмине тя."

    Колко вярно! Много истински стих!
  • Браво, Танче!
    Много истински и стойностни съвети си поднесла тук!
    Много ми хареса стиха ти-поздрави от мен!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...