Избор
поникващо между скалите.
Така живеят и поетите,
сред камъни,но със сърца открити.
Намират красота и в делника,
докосват струните на вятъра,.
Живеят в собствено безвремие,
а тъмни сили ги подмятат.
Ще бъда цвете.Ти не се страхувай.
Цветята само ни изглеждат слаби.
Ще бъда цвете.За да излекувам
душата ти,до смърт ограбена.
© Здравка Маринова All rights reserved.
