Вълни пенни, вълни пенни

с грохота си стряскат –

сякаш искат да засенят

изборния крясък.

Как се люшка, как се люшка

буката в гората

като гола стара пушка –

майката си трака!

Ще се върне, ще се върне

кончето по друма

и със влажните си бърни

ще пръхти и дума,

от брега как по завета

следван, на Балкана,

иде в жълтите павета

облакът – закана,

срещу спуснатите дажби

с квоти, уж на наши,

срещу договори – кражби

с мутри и апаши.

Да ме срещне мойто либе

гладен от морето? –

То си е направо гибел –

ласки без мезета!