Изборите идат
Вълни пенни, вълни пенни
с грохота си стряскат –
сякаш искат да засенят
изборния крясък.
Как се люшка, как се люшка
буката в гората
като гола стара пушка –
майката си трака!
Ще се върне, ще се върне
кончето по друма
и със влажните си бърни
ще пръхти и дума,
от брега как по завета
следван, на Балкана,
иде в жълтите павета
облакът – закана,
срещу спуснатите дажби
с квоти, уж на наши,
срещу договори – кражби
с мутри и апаши.
Да ме срещне мойто либе
гладен от морето? –
То си е направо гибел –
ласки без мезета!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
