Изва́ди ме от снимка, черно-бяла,
помаха ми за поздрав със ръка,
душата ми, за обич зажадняла
усети, че това е любовта!
Криле ми подари и ми показа,
че мога нависоко да летя,
заръча ми, от бури да се пазя
а нощем да се връщам у дома!
Небето се оказа тъй голямо,
макар, че ти ми даде свобода,
облегната на мъжкото ти рамо
избрах да съм любимата жена!
© Руми All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
