Изва́ди ме от снимка, черно-бяла,
помаха ми за поздрав със ръка,
душата ми, за обич зажадняла
усети, че това е любовта!
Криле ми подари и ми показа,
че мога нависоко да летя,
заръча ми, от бури да се пазя
а нощем да се връщам у дома!
Небето се оказа тъй голямо,
макар, че ти ми даде свобода,
облегната на мъжкото ти рамо
избрах да съм любимата жена!