Feb 7, 2005, 3:52 PM

Изчезвам

  Poetry
1.6K 0 6
Умирам в живото си тяло;
изгарям като сух листец.
Съществувам в тъжната си радост
посипана с мъртъв прашец.

Не виждам!
Тегне във мъглата
онзи черно-сив мой свят.
Не издържам вече в таз' горчивина!
Затварям очи пред вечния ми ад.

Не чувам!
Няма я птичата песен,
събуждала похабената надежда в мен.
С борбеност като на обречен
нямам сили да издъхна в мъртвия си ден.

Някак си чувствам
онези познати все по-злокобни слова.
Някак успявам, но долавям ярост
изпепеляваща угасналата ми душа.

Първа моя пресъхваща сълзица-
последна и единствена капчица живот...
Умирам. Изгасвам постепено,
без да помня, че имах живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...