fiLoS0f4e_f (Виктория) fiLoS0f4e_f (Виктория)
7
Feb 7, 2005, 3:52 PM

Изчезвам

  Poetry
1.6K 0 6
Умирам в живото си тяло;
изгарям като сух листец.
Съществувам в тъжната си радост
посипана с мъртъв прашец.

Не виждам!
Тегне във мъглата
онзи черно-сив мой свят.
Не издържам вече в таз' горчивина!
Затварям очи пред вечния ми ад.

Не чувам!
Няма я птичата песен,
събуждала похабената надежда в мен.
С борбеност като на обречен
нямам сили да издъхна в мъртвия си ден.

Някак си чувствам
онези познати все по-злокобни слова.
Някак успявам, но долавям ярост
изпепеляваща угасналата ми душа.

Първа моя пресъхваща сълзица-
последна и единствена капчица живот...
Умирам. Изгасвам постепено,
без да помня, че имах живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0