7.02.2005 г., 15:52 ч.

Изчезвам 

  Поезия
1219 0 6
Умирам в живото си тяло;
изгарям като сух листец.
Съществувам в тъжната си радост
посипана с мъртъв прашец.

Не виждам!
Тегне във мъглата
онзи черно-сив мой свят.
Не издържам вече в таз' горчивина!
Затварям очи пред вечния ми ад.

Не чувам!
Няма я птичата песен,
събуждала похабената надежда в мен.
С борбеност като на обречен
нямам сили да издъхна в мъртвия си ден.

Някак си чувствам
онези познати все по-злокобни слова.
Някак успявам, но долавям ярост
изпепеляваща угасналата ми душа.

Първа моя пресъхваща сълзица-
последна и единствена капчица живот...
Умирам. Изгасвам постепено,
без да помня, че имах живот.

© Виктория Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??