Изчезвам
Умирам в живото си тяло;
изгарям като сух листец.
Съществувам в тъжната си радост
посипана с мъртъв прашец.
Не виждам!
Тегне във мъглата
онзи черно-сив мой свят.
Не издържам вече в таз' горчивина!
Затварям очи пред вечния ми ад.
Не чувам!
Няма я птичата песен,
събуждала похабената надежда в мен.
С борбеност като на обречен
нямам сили да издъхна в мъртвия си ден.
Някак си чувствам
онези познати все по-злокобни слова.
Някак успявам, но долавям ярост
изпепеляваща угасналата ми душа.
Първа моя пресъхваща сълзица-
последна и единствена капчица живот...
Умирам. Изгасвам постепено,
без да помня, че имах живот.
изгарям като сух листец.
Съществувам в тъжната си радост
посипана с мъртъв прашец.
Не виждам!
Тегне във мъглата
онзи черно-сив мой свят.
Не издържам вече в таз' горчивина!
Затварям очи пред вечния ми ад.
Не чувам!
Няма я птичата песен,
събуждала похабената надежда в мен.
С борбеност като на обречен
нямам сили да издъхна в мъртвия си ден.
Някак си чувствам
онези познати все по-злокобни слова.
Някак успявам, но долавям ярост
изпепеляваща угасналата ми душа.
Първа моя пресъхваща сълзица-
последна и единствена капчица живот...
Умирам. Изгасвам постепено,
без да помня, че имах живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени
