Издигане
Няма разумна причина защо оцелявам.
Шансът не трупа теглилки на мойта везна.
Никакъв миг съдбоносен не ме сполетява
и на мълвата сама не подавам храна.
Пазя ревниво дълбоко в очите си летен,
неотразимо лиричен, лазурен шансон.
Пея звънливо завършека сложно заплетен,
люшкам се в тихи води върху своя понтон.
Който случайно надникне зад тона устойчив,
спира замислен, заслушан в зова на тоз звук.
Въздухът носи вълните му с трепет настойчив,
вдига го в облак от фин захаросан памук.
© Светличка All rights reserved.
