Снежни въглени ме долавят.
Изгаращи тръпки ме омотават.
Тела от неизвестното се допират.
Галищи мисли се раждат.
Изкушително е, че те имам.
Треперя, но те гася.
Рисувам те...
Поглъщат ме ръцете ти.
А тялото жадно говори.
Да те чувствам, мога.
Да те галя през стъкло.
Да те държа диво.
Усетих твоя порив върху мен.
© Десислава Танева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
