Изгаряне
Тя ще стане. Когато измие лицето си сухо,
с костеливи ръце ще започне да меси тесто,
ще напълни тавичката медена с пържени бухти,
ще си сложи забрадката черна, сподавила стон.
Ще припали сама пред иконата тънка свещичка
и ще тръгне прегърбена сред разпилените къщи навън,
там, където студеният вятър до днес не надтича
тишината на селото, дето прилича на сън.
Ще започне да чука през няколко схлупени порти
и подава за Бог да прости с опустели ръце.
Ще взриви тишината му хей така – с вопъл до корен
и сълзите си дълго ще бърше от свойто лице.
От забрава, когато изтръгне последния старец,
той ще хлопне вратата след нея до точка смален,
а дланта му студената бухта със спомен ще пари,
до тъга и до плач, в най-самотно пълзящия ден.
© Ани Монева All rights reserved.
