Сърцето ми - изгладняло куче -
ръфа коричка надежда.
Награда за вярност не е получило.
Забравила съм го... изглежда.
Душата ми - онемяла птичка -
с очакване поглежда
на вчерашна нежност трохичките.
Забравила съм я... изглежда.
Любовта ми към теб - ненаситната -
пак живота ми - пасианс пренарежда.
Най-виновната, но и най-беззащитната.
Само нея помня... изглежда.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Хубав стих!