Изгнаник
... Животът ни и тук, и там е едно непрекъснато изгнание.
Безмълвни спомени,
измъчени,
ридаещи без свършване,
прииждат на вълни.
От извора, при който
вече няма да се върна.
Яростно,
един след друг се блъскат
в кея
на сърцето ми,
което
ще се пръсне
в мъката за теб
и за страданието ви
неизмеримо.
Там, в родината.
Не смея
да те питам нищо -
и за никого!
Горя, изгарям целият.
И ти гориш.
И те.
Животът ни изгаря всичките.
И после
ще остане само
пепелта
безименна.
Сан Франциско, 1982
© Иван Бързаков All rights reserved.
