Изгонени от ада
Ела бързо тук! Приготвила съм ти най-страшните белезници.
От днес нататък вече няма да чувстваш и правиш разделно.
Сърцето ти ще заключа в кухината на черепа. Каква агония!
И ще пирувам над трупа ти в локва от съсирена искреност.
Твоята жажда влива в мен океан от затворени завинаги очи.
Моли ме да намокря устните ти с живителни за теб лъжи!
Не се предавай толкова лесно! Направи ми това удоволствие.
Със зъби разкъсаната ми от теб вяра сега ликува тихо до мен.
Аз още помня как ми отряза клепачите. С ловкостта на хирург.
Осъди ме да съзерцавам жестокостта на света дори и в съня.
Сега дойде мой ред да объркам необратимо твоята анатомия.
Не ме е страх от страшния съд. Отдавна ме изгониха от ада.
© Мария Василева All rights reserved.
