13 jun 2007, 14:04

Изгонени от ада

  Poesía
653 0 2
 

Ела бързо тук! Приготвила съм ти най-страшните белезници.

От днес нататък вече няма да чувстваш и правиш разделно.

Сърцето ти ще заключа в кухината на черепа. Каква агония!

И ще пирувам над трупа ти в локва от съсирена искреност.


Твоята жажда влива в мен океан от затворени завинаги очи.

Моли ме да намокря устните ти с живителни за теб лъжи!

Не се предавай толкова лесно! Направи ми това удоволствие.

Със зъби разкъсаната ми от теб вяра сега ликува тихо до мен.


Аз още помня как ми отряза клепачите. С ловкостта на хирург.

Осъди ме да съзерцавам жестокостта на света дори и в съня.

Сега дойде мой ред да объркам необратимо твоята анатомия.

Не ме е страх от страшния съд. Отдавна ме изгониха от ада.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...