Nov 24, 2010, 1:30 PM

Изгони ме...

  Poetry » Love
745 1 2

                                  Виждаш ли какво става, когато не слушаш разума си...

 

"Изгони ме поне от деня си -

от съня не можеш,

махни ме от мислите си,

не оставяй да те тревожа.

 

       Заключи си сърцето в килера,

       постави белезници на страстите,

       така че и да те намеря,

       да няма за теб опасност!"

 

Това щях да ти кажа,

ако беше изслушал словата ми,

ти обаче съдбовно сгреши -

първо погледна в очите ми.

 

       Сега вече няма спасение

       и не можеш да се върнеш назад,

       за теб само има значение,

       че аз съм твоя наркотичен глад.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...