Изгрей ти, мое Слънце, изгрей на ранина,
на всекиму да нося от твойта нежна топлина.
Изгрей във ден тържествен, в ден на Светлина,
на всичко живо да раздавам Божиите Мир и Доброта!
Славя изгрева ти с песента,
в душата ми блаженство е, от теб се носи благостта.
Осветяваш с нежен лъч, пробуждаш Мъдростта,
разкриваш свят прекрасен, обиталище на Радостта.
Води ме, мое Слънце, напред във Любовта,
да позная същината - Вечния Създател на Мира!
© Димитър Димов All rights reserved.
Радвам се, че ви харесва стихотворението, дай Боже да изгрее Слънцето във всеки един от нас. : )
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
