Dec 4, 2006, 10:40 AM

Изгрев

  Poetry
1K 0 2

Зад облак надничат лъчи
 
Небето сякаш гори...
 Слънцето блести омайно
 Някой се усмихва тайно...
 
"Вижте ме,идвам!
 Водя деня за ръка
И гоня всяка тъма!"
 
Ражда се утрото -
Красиво и чисто...
Като бистра вода
В безкрайна река...
 
Идва деня...
Носи от всичко -
Страх, тъга, самота,
Болка, сълза и...

светлина...

Надежда за щастие
Леко изплува в съня...

Не, това не е сън...
Това е красотата навън...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...