Oct 16, 2007, 9:37 AM

Изгубена в Лондон (Изгубена без теб)

  Poetry
826 0 0
Старите улици ридаят,
няма кой да мине по тях.
Всички ги няма
и те са самотни
в студения Лондон.
Изгаснаха светлините
в киното завинаги
след последният филм,
и пейките казаха "Сбогом",
потънали в магла от дим.
Вече няма никой,
те опустяха, но аз останах там...
С надеждата отново да те видя
и те чаках в мрака сам.
Бяхме ли щастливи или търсехме
любов в привързаността?
Не искахме да видим тънката нишка,
отричехме я, а застигна ни смъртта.
И вече те няма,  аз съм толкова
сама, Любими... Никой не ни каза,
че ще бъде лесно, но не вярвах,
че светът ще постъпи така...
И те търся в сенките, Скъпи,
изгубена в Лондон, бродя сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...