Изгубена в превода... мъ, многу :)
Армията яко ме нагази -
чак гръбнакът вече ми изпука,
ама дайте първо да разкажа
как изобщо озовах се тука.
Доста се години търколúха,
ала още помня това лято,
дето преводач ме назначиха
да помагам да вървим у НАТО.
Работата, казват, отговорна,
твойте думи чужденци ще слушат.
Á объркаш батальон със рота,
á като куршум фърчиш от тука.
Бре то чудо - тоз език военен!
Пришки филоложки ми избиха,
„директриси”, „накладни” и „водни”
нощите ми доста съкратиха.
Мани туй – то термина се учи,
ала как кажи да разгадая
мисъл, дето като връв се суче
и така и не си стига края?
С превод ли е – немаме проблеми,
думи нижем гръмки, безпосочни.
Микрофонът кат магнит влече ни,
сал трибуната да е височка.
В евфемизми адски се ошлайфах
„гле’й си ра’ота” във ефир не пуснах.
Вместо туй аз „здраве” пожелавах
и „приятна вечер” с много чувство.
Тъй откарах не една година -
доста „шеф” дойде и си отплава.
Хора, казват, няма несменими,
сал акълят несменен остава.
Нищо, че развяхме гордо флага,
тропнахме се и във ЕС и в НАТО,
тоз мехлем за глупост не помага -
само се излагаме по-гладко.
И защо бе напън нечовешки
нови пред света да се покажем?
Пак миришат новите ни дрешки -
мухълът отвътре е пролазил.
От реформи нищо не спасихме,
праснахме теслата на войската,
рязахме, окастряхме, делихме.
То пък – да смърдяло от главата.
Та така – май свърши се с купона.
То и оптимизмът ми привърши,
свикнах с всяка глупост под пагони,
но това двуличие ме скърши.
Иде ми и аз да си намеря
някоя трибуна по-височка
и наместо „дружно” да треперя,
соло – „право куме, та във очи”,
пък дано да случа на слушател,
пък дано от тази кал изгазим.
Мисля, че завършекът е ясен -
мене родната ВП* ме пази.
*ВП – военна полиция
P.S. Глей значи - откъде тръгнах, пък къде стигнах:):)
Е, имало нещо да се каже, явно :):):)
© Росица All rights reserved.
