silvia0505 (Силвия Кръстева) silvia0505 (Силвия Кръстева)
38
Oct 6, 2013, 9:08 PM  

Изгубени стъпки

  Poetry
1.1K 0 3

Ще си отида някой ден,

а с мене и моя свят - вселена цяла.

Дори и мойта песен ще отмине...

И болката... мечтата неуспяла.

 

След мен ще има стъпки изоставени,

пресъхнали сълзи, нечути думи...

И много страст, надежди, обещания,

копнеж... И пътища безумни.

 

Ще има ли значение тогава,

дали съм честна, черна или бяла?

Със мен ще си отидат всички съдници,

дори и споменът, че съм живяла.

 

Ще си отида някой ден, отнасяйки

със себе си нетленната искрица,

творяща светове, звезди и атоми

и страстен пламък в нечия зеница.

 

Ще си отида... помъдряла ще се върна...

Ще продължа история несвършена

и ще остана, светове да преобърна...

Отново да летят криле прекършени.


С. Кръстева

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Кръстева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0