Изгубеният в Мрака

В мъртвата тишинана на нощта изгубен си в мрака,

търсиш пътя за вкъщи, но тишината погубва

твоето спокойствие.

И ако можеш, би обвинил само себе си,

но часовникът никога не спира да тиктака,

не в това е въпросът.

Съжалявам, че отричаш истината

и виждаш само това, което искаш ти!

Живеейки в безмислената си фантазия,

не се ли чувстваш несигурен, загубен?

Толкова е лесно да унищожаваш всичко по пътя си

и да осъждаш всеки, който не можеш да разбереш...

И винаги обвниняваш другите за своите грешки,

ах, ти, малко, безотговорно, безпомощно човече.

Защо си играеш мръсни игрички със всички?

Изоставен и съкрушен сега в отчаянието си,

искаш да дишаш, но не ти достига въздуха.

И въпреки всичко отказваш да приемеш

истината, отричайки всичко!

А аз искам да разбера, каквото и да ми струва,

какво изпитваш сега?

И искам да ти вярвам, че се чувстваш добре,

но виждам тъгата в очите ти!

Питам се, не се ли страхуваш от това,

в което се превръщаш. А спомняш ли си кой бе преди?

Надявам се някой ден да видиш истината!

Никога не престанах да се надявам!

Времето ти изтича, а ти се питаш:

"Това ли е краят?"