22 may 2008, 20:15

Изгубеният в мрака

  Poesía
609 0 1

Изгубеният в Мрака

 

 

В мъртвата тишинана на нощта изгубен си в мрака,

търсиш пътя за вкъщи, но тишината погубва

твоето спокойствие.

И ако можеш, би обвинил само себе си,

но часовникът никога не спира да тиктака,

не в това е въпросът.

Съжалявам, че отричаш истината

и виждаш само това, което искаш ти!

Живеейки в безмислената си фантазия,

не се ли чувстваш несигурен, загубен?

Толкова е лесно да унищожаваш всичко по пътя си

и да осъждаш всеки, който не можеш да разбереш...

И винаги обвниняваш другите за своите грешки,

ах, ти, малко, безотговорно, безпомощно човече.

Защо си играеш мръсни игрички със всички?

Изоставен и съкрушен сега в отчаянието си,

искаш да дишаш, но не ти достига въздуха.

И въпреки всичко отказваш да приемеш

истината, отричайки всичко!

А аз искам да разбера, каквото и да ми струва,

какво изпитваш сега?

И искам да ти вярвам, че се чувстваш добре,

но виждам тъгата в очите ти!

Питам се, не се ли страхуваш от това,

в което се превръщаш. А спомняш ли си кой бе преди?

Надявам се някой ден да видиш истината!

Никога не престанах да се надявам!

Времето ти изтича, а ти се питаш:

"Това ли е краят?"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво.Хареса ми много особено към краят.На места малко се разминава но ми хареса.Имаш 6 от мен...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...