Изгубено приятелство
Помня хубавите дни,
тъй прекрасни,
изпълнени с мечти.
Приятелската ти усмивка
и погледа във твойте очи
и доверието, което имаше ми ти.
Приятелка намерих,
каквато нямах аз преди.
В мен самотата се изгуби,
когато беше близо ти.Всичко се изгуби
в изминалите дни. Грешка аз направих,
без да го желая
и сега се подминаваме
като двама непознати
и аз съм този,
свел поглед към земята.
Казах съжалявам,
но прошка аз не заслужавам.
По пътеката на самотата
аз ще вървя пак,
с мисълта за приятелството,
потънало в мрак...
тъй прекрасни,
изпълнени с мечти.
Приятелската ти усмивка
и погледа във твойте очи
и доверието, което имаше ми ти.
Приятелка намерих,
каквато нямах аз преди.
В мен самотата се изгуби,
когато беше близо ти.Всичко се изгуби
в изминалите дни. Грешка аз направих,
без да го желая
и сега се подминаваме
като двама непознати
и аз съм този,
свел поглед към земята.
Казах съжалявам,
но прошка аз не заслужавам.
По пътеката на самотата
аз ще вървя пак,
с мисълта за приятелството,
потънало в мрак...
© Лъчо Няма значение All rights reserved.
