23 jul 2008, 14:03

Изгубено приятелство 

  Poesía
1970 0 1
Помня хубавите дни,
тъй прекрасни,
изпълнени с мечти.
Приятелската ти усмивка
и погледа във твойте очи
и доверието, което имаше ми ти.

Приятелка намерих,
каквато нямах аз преди.
В мен самотата се изгуби,
когато беше близо ти.
Всичко се изгуби
в изминалите дни.
Грешка аз направих,
без да го желая
и сега се подминаваме
като двама непознати
и аз съм този,
свел поглед към земята.  

Казах съжалявам,
но прошка аз не заслужавам.
По пътеката на самотата
аз ще вървя пак,
с мисълта за приятелството,
потънало в мрак...

© Лъчо Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е...Винаги когато човек пише от сърце просто си личи каква силна емоция е вложена във всеки един стих...
Propuestas
: ??:??