Изкачване на връх "Мальовица"

Колоната пълзи нагоре,

 по тесен улей, заледен.

Един след друг сме много хора.

Зарадвани  от хубав ден ден!

Снегът скрипти, неравномерно.

По него хората вървят.

Море от зъбери безмерни...

Лъчите слънчеви блестят!

... Наклона става главоломен...

Ти търсиш стъпки, настървен.

О, като далечен спомен,

света от теб е отделен...

Напрягаш мускули и стави.

От страх си просто отмалял!

Сърцето бие... И се дави!

За глътка въздух, пак си спрял!

Събираш сили и отново,

затърсиш стъпките с ръце...

Но тук предателско олово,

налива  тежките нозе!

Безизходност във теб  пулсира!

Гнети те животински страх!

Мотора ти до край форсира...

Ще станеш ли и ти за смях?!

Над бездната, за миг застанеш...

А бездната под теб бучи!

Назад не можеш, да подхванеш!

О, трябва да се изкачиш!

Възторга ни, къде остана,

 и приказната планина,

и радостта ни от зарана,

когато махахме крила?!

Къде отиде радостта ни,

от слънчевата планина?!

И силата и младостта ни?

Там в дъното ли остана!?

2   ... Но ето стегнахме небето!

На две крачки е върха!

Изпълва се със кръв сърцето!

От  теб избяга и страха...

И силите се удвояват!

И радостта ни не мълчи!

Надеждите ни оживяват...

Колоната ще изкачи!

Най-първите са вече горе...

Остават разкрач или два!

Не чувствам гадната умора...

Понесоха ме пак крила!

О, аз съм вече победител!

Върхът е в моите крака.

Обхожда ехо, планините...

под мене е сега света!

Какъв простор под мене има!

На мойта длан стои света!

Безкрайна белота, незабравима...

Качихме се на връх света...

  25.12.1972г.хотел“ Мальовица“