Jan 11, 2007, 8:51 PM

Изкусителката

  Poetry
1K 0 11
Реших, че искам ти да бъдеш мой
и те оплетох в мрежа от измами.
Флиртувах с теб - подканяща и знойна,
умело скрила малките си тайни.

Примамих те като с рибарска стръв
и ти захапа кукичката здраво.
Изкусно моделирах те такъв,
че всички други ласки да забравиш.

Възбуждах те, изгарях те със страст -
приятно беше с теб да си играя.
Играта свърши. Днес се питам аз
защо не съм щастлива най-накрая?

Защо се чувствам като демон зъл
с изпразнена душа и пусто тяло?
Не ти го позволих, а би могъл
да ме накараш да не мисля за раздяла.

От всички в Купидоновия храм
какво те прави толкова различен,
че паднах в собствения си капан?
Дали не е това, че те обичам?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...