Изкусителката
и те оплетох в мрежа от измами.
Флиртувах с теб - подканяща и знойна,
умело скрила малките си тайни.
Примамих те като с рибарска стръв
и ти захапа кукичката здраво.
Изкусно моделирах те такъв,
че всички други ласки да забравиш.
Възбуждах те, изгарях те със страст -
приятно беше с теб да си играя.
Играта свърши. Днес се питам аз
защо не съм щастлива най-накрая?
Защо се чувствам като демон зъл
с изпразнена душа и пусто тяло?
Не ти го позволих, а би могъл
да ме накараш да не мисля за раздяла.
От всички в Купидоновия храм
какво те прави толкова различен,
че паднах в собствения си капан?
Дали не е това, че те обичам?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
