11.01.2007 г., 20:51

Изкусителката

1K 0 11
Реших, че искам ти да бъдеш мой
и те оплетох в мрежа от измами.
Флиртувах с теб - подканяща и знойна,
умело скрила малките си тайни.

Примамих те като с рибарска стръв
и ти захапа кукичката здраво.
Изкусно моделирах те такъв,
че всички други ласки да забравиш.

Възбуждах те, изгарях те със страст -
приятно беше с теб да си играя.
Играта свърши. Днес се питам аз
защо не съм щастлива най-накрая?

Защо се чувствам като демон зъл
с изпразнена душа и пусто тяло?
Не ти го позволих, а би могъл
да ме накараш да не мисля за раздяла.

От всички в Купидоновия храм
какво те прави толкова различен,
че паднах в собствения си капан?
Дали не е това, че те обичам?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....