11.01.2007 г., 20:51 ч.

Изкусителката 

  Поезия
872 0 11
Реших, че искам ти да бъдеш мой
и те оплетох в мрежа от измами.
Флиртувах с теб - подканяща и знойна,
умело скрила малките си тайни.

Примамих те като с рибарска стръв
и ти захапа кукичката здраво.
Изкусно моделирах те такъв,
че всички други ласки да забравиш.

Възбуждах те, изгарях те със страст -
приятно беше с теб да си играя.
Играта свърши. Днес се питам аз
защо не съм щастлива най-накрая?

Защо се чувствам като демон зъл
с изпразнена душа и пусто тяло?
Не ти го позволих, а би могъл
да ме накараш да не мисля за раздяла.

От всички в Купидоновия храм
какво те прави толкова различен,
че паднах в собствения си капан?
Дали не е това, че те обичам?!

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??