Излишно
Излишно
Влиза в тялото ми. Излишно е.
Пронизва кожата ми - боли -
както цветето измества пръстта.
Но това е красиво.
Аз започвам да плача,
а възрастните се радват на цветето.
Потича кръв. Потича сълза.
Излиза пъпка. Излиза усмивка.
Някой опитва да ми помогне.
Цветето е вече полято.
Аз спирам, не плача.
Няма да порасне това цвете.
Боли, ала вече забравям.
Ту потъвам, ту се издигам.
Всичко е кратък момент от безкрайност.
Вятърът играе си с цветето,
докато моите рани суши.
Възход и падение – мир и война.
Кръвта отива в сърцето,
защото мозъкът заръча така.
В крайниците остава ми малко,
малко оставям и тук.
С цветето ще изгнием,
други ще умират подир и по нас.
Сърцето ми бие последно.
Сбогом, цвете. Сбогом, живот. Сбогом, аз.
Сливам се с нищото, викат му Вечност.
Излиза от мен. Аз съм излишна.
© Мирелла All rights reserved.
