laddydot (Мирелла )
169 1319
31 июл. 2009 г., 13:37

Излишно 

  Поэзия
857 0 8

Излишно

 

Влиза в тялото ми. Излишно е.

Пронизва кожата ми - боли -

както цветето измества пръстта.

Но това е красиво.

Аз започвам да плача,

а възрастните се радват на цветето.

Потича кръв. Потича сълза.

Излиза пъпка. Излиза усмивка.

Някой опитва да ми помогне.

Цветето е вече полято.

Аз спирам, не плача.

Няма да порасне това цвете.

Боли, ала вече забравям.

Ту потъвам, ту се издигам.

Всичко е кратък момент от безкрайност.

Вятърът играе си с цветето,

докато моите рани суши.

Възход и падение – мир и война.

Кръвта отива в сърцето,

защото мозъкът заръча така.

В крайниците остава ми малко,

малко оставям и тук.

С цветето ще изгнием,

други ще умират подир и по нас.

Сърцето ми бие последно.

Сбогом, цвете. Сбогом, живот. Сбогом, аз.

Сливам се с нищото, викат му Вечност.

Излиза от мен. Аз съм излишна.

 

© Мирелла Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Господи, не бях усетила колко е красиво!
  • Мирела ( извинявам се, че си позволявам да говоря на име ), това, което си създала е невероятно! Не винаги е необходимо да търсим смисъл. В живота не винаги има смисъл и логика... по някога първичното е най-красиво! Поздрав
  • Исках да съм сто и първия далматинец. Здравей, най- важното е, че си млада и се занимаваш с интересни неща.
  • По принцип не мисля, че трябва да обяснявам какво съм имала в предвид. Красотата тук е в липсата на смисъл, в неяснотата, бълнуването ако щеш. Оставила съм всеки да разбира по свой начин, но бях вдъхновена от филм за войната във Виетнам. Ето пояснения: Това, което влиза, е куршум. Това, което излиза, е душата (героят умира). Цветето се появява, защото сравнявам живота му с живота на героя.
  • Много красиво!!!
    Хареса ми
  • Звучи ми като бълнуване,но може би в това е магията!
Предложения
: ??:??