safarimacka (Станислава Стефанова)
15 2
Jan 19, 2008, 2:28 PM

Излияние 

  Poetry » Love
607 0 2
Щом затворих вратата, тогава

аз потънах във блато от страх

и какво ли, какво ми остава,

щом се върна отново при тях.


Този дух, този пясъчен спомен,

облада ме и после се скри

като миг, като звук монотонен,

като дъжд от блажени искри.


Дълго чаках отново да мога

да се върна към него с любов,

обладана от гняв и тревога,

аз намерих си нов.


Докога, докога ще се лутам

и ще лея горчиви сълзи,

пак останах сама, недочута,

пак далече, далече си ти.

© Станислава Стефанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??