Моето сърце те чака нощем
и търси твойте ръце,
иска да усеща още
твойте проблясващи криле.
Във тъмнината глас дочух,
той ме викаше по име,
искаше да нарисува
сърцето, спряло то да бие.
Само спомените ще ме топлят
в нощите студени от измама,
ще остане в тялото ми и в душата
твоята измамлива наслада.
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
