May 1, 2007, 6:12 PM

ИЗМЕРЕНИЯ

  Poetry
849 0 2
                                                                                          на Йозеф
                                                                    
Ти бил ли си щастлив,
когато вън щурчетата
със мандолини свирят?
Ти бил ли си от нежност изморен,
когато вятърът на плажа
издухва стъпките на влюбени?
Ти имал ли си смелост
да политнеш заедно с птиците
и да гледаш с очите си във слънцето?
Аз бях щастлива със щурчетата,
от нежност изморена
на пясъка лежах.
Аз литнах една утрин
заедно с птиците
и с очите си щастливи
дълго гледах в слънцето.....
Но щурчетата измряха
и сняг студен посипа
моето легло.
На птиците крилете се пречупиха
но в мен остана огънят от СЛЪНЦЕТО!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...