Измисли ме
Измисли ме,
по-щастлива от всякога.
И стопли ми ръцете
във твоите.
Аз не искам да плача,
и няма...
щом усетя дъха
на мечтите ти.
В който
с шепот цветята говорят
за красива любов
и за вятъра тих,
разлюлял поли на житата,
и зреят златни кълнове
в летния стих.
Топлотата
разлиства надеждите,
за да станат
криле на звезди.
Две комети
някъде паднаха
и оставиха светли следи.
Пожелах си
в съня ти да дойда,
да преплувам
през твоите очи,
и да срещна
една чудна магьосница,
сбъднала
измислици в истини.
Може би
няма да е вече голяма,
нито първа
или последна любов,
може би
няма дори да е стигнала
прага
на реалния зов,
но ще бъде
звездица в небето,
една трепетна нужда
от обич,
и ще засити
глада на сърцето
със мечти
от разлюляната нежност.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
