Изпепелени сънища се стичат
безмълвно в капките дъждовни,
от спомените подлудели тичат
и падат във ръцете ми грижовни…
те молят ме самотни в мрака
да ги родя отново съживени
за някой, дето някъде ме чака
с мечти, без мен непреживени…
Р.Д.
© Румяна Димитрова All rights reserved.