Изпепелена от стенания безкрайни,

стоя и чакам своята съдба...

А неказани думи и велики тайни

някой ми прошепва зад гърба...

Но защо не мога все да се обърна?

И защо боли, когато плача?

Изпепелена ли съм или съм безсилна?

Кой ще чака с мене здрача?

Кой ще бъде тук да каже,

че различна съм била?

И кой ще ме остави да докажа,

че отново не разбирам любовта?

Изпепелена съм от много тайни,

които през сълзи не мога да прикрия...

Потънала съм в своите страсти,

дето вечно ще се мъча да ги скрия...