Mar 8, 2009, 4:51 AM

Изпепелена

  Poetry » Love
567 0 1

 

Изпепелена от стенания безкрайни,

стоя и чакам своята съдба...

А неказани думи и велики тайни

някой ми прошепва зад гърба...

 

Но защо не мога все да се обърна?

И защо боли, когато плача?

Изпепелена ли съм или съм безсилна?

Кой ще чака с мене здрача?

Кой ще бъде тук да каже,

че различна съм била?

И кой ще ме остави да докажа,

че отново не разбирам любовта?

 

Изпепелена съм от много тайни,

които през сълзи не мога да прикрия...

Потънала съм в своите страсти,

дето вечно ще се мъча да ги скрия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще се въздигнеш от пепелта като феникс!
    (от мен имаш 6+)

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...