Изпепеляване
Пиеш ме с поглед, с думи ме галиш,
приседнал на прага на моя живот -
огън и страст в мен да запалиш,
тайният огън на грешния плод.
Мислиш за мене като за птица,
скърпила с блянове свойто гнездо
и е достатъчна малка искрица
да стане пепел. И кръст да е то.
Ако от пепел и грях изригне,
проклета обич ще бъде тя.
Иди си сега, преди да ни стигне,
преди да е пламнал гнева.
Иди си, приятелю, когато е тъмно
и слушам през сълзи, преди да заспя
гласа на сърцето, биещо стръмно...
...На твоя приятел сега съм жена.
© Емилия Николова All rights reserved.
