Изпепеляване
Пиеш ме с поглед, с думи ме галиш,
приседнал на прага на моя живот -
огън и страст в мен да запалиш,
тайният огън на грешния плод.
Мислиш за мене като за птица,
скърпила с блянове свойто гнездо
и е достатъчна малка искрица
да стане пепел. И кръст да е то.
Ако от пепел и грях изригне,
проклета обич ще бъде тя.
Иди си сега, преди да ни стигне,
преди да е пламнал гнева.
Иди си, приятелю, когато е тъмно
и слушам през сълзи, преди да заспя
гласа на сърцето, биещо стръмно...
...На твоя приятел сега съм жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Николова Всички права запазени
