изповед
Ти тръгваш, знам че ще заминеш,
това истината е - не можеш да я скриеш!
Обичам те! Защо не ти го казах?!
Сега към себе си тая омраза.
Остави спомен в моята душа,
преди да тръгнеш дари ме със усмивка!
Само миг и всичко свърши,
ти тръгваш си, ала душата ми те търси.
Викам те, но знам, че не си там,
дали си с друга или пак си сам?
Да те забравя дадох клетва,
ала в съня ми все твоя лик изниква!
Питам се: дали съм прокълната,
и защо към мене тъй сурова е съдбата?
Тръгвай! Знам, че няма да се върнеш,
искам само истината да научиш:
без теб животът ми загубва смисъл
и пак пронизва ме онази мисъл,
че обичаш друга, мразиш мен,
а аз живея ден за ден!
Дали напред без теб да продължа,
или да се скитам из света сама?
© Криси All rights reserved.
