Изповед
Живях щастливо и безгрижно, не знаех що е туй сълзи!
Живях и радвах се, защото до мене любовта стои
и ни за миг не си помислях, че може тя да отлети!
И казват - ден без пладне няма, така живот и без сълзи,
направих грешка аз голяма и любовта си нараних.
Без изход и отчаян страдах и нямах думи, само сълзи,
прибегнах аз до ход отчаян и с него всичко провалих!
Дяволът дойде при мене и подаде ми ръка
и без да зная що ме чака, скочих сам в пропастта!
Макар и късно осъзнавам, че груба грешка бе това,
сега живота си аз давам до мен да бъде любовта. И казват,
ден без пладне няма, така живот и без сълзи,
сега поуката си зная - обичай, даже да боли!
до ..................... 07.08.2007 година
Живях и радвах се, защото до мене любовта стои
и ни за миг не си помислях, че може тя да отлети!
И казват - ден без пладне няма, така живот и без сълзи,
направих грешка аз голяма и любовта си нараних.
Без изход и отчаян страдах и нямах думи, само сълзи,
прибегнах аз до ход отчаян и с него всичко провалих!
Дяволът дойде при мене и подаде ми ръка
и без да зная що ме чака, скочих сам в пропастта!
Макар и късно осъзнавам, че груба грешка бе това,
сега живота си аз давам до мен да бъде любовта. И казват,
ден без пладне няма, така живот и без сълзи,
сега поуката си зная - обичай, даже да боли!
до ..................... 07.08.2007 година
© Анонимен Провал All rights reserved.
