Stoiko23 (Анонимен Провал)
6 8
7.08.2007 г., 22:28 ч.

Изповед 

  Поезия
594 0 4
Живях щастливо и безгрижно, не знаех що е туй сълзи!
Живях и радвах се, защото до мене любовта стои
и ни за миг не си помислях, че може тя да отлети!
И казват - ден без пладне няма, така живот и без сълзи,
направих грешка аз голяма и любовта си нараних.

Без изход и отчаян страдах и нямах думи, само сълзи,
прибегнах аз до ход отчаян и с него всичко провалих!
Дяволът дойде при мене и подаде ми ръка
и без да зная що ме чака, скочих сам в пропастта!

Макар и късно осъзнавам, че груба грешка бе това,
сега живота си аз давам до мен да бъде любовта. И казват,
ден без пладне няма, така живот и без сълзи,
сега поуката си зная - обичай, даже да боли!



до .....................                  07.08.2007 година  

© Анонимен Провал Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина много чувства си вложил и затова се харесва още повече! Браво, Стойко! И...не съжалявай за сълзите - след тях винаги грейва усмивка на лицето!
  • Дано да се хареса много чувства вложих Мерси Мими
  • Много ми допадна, браво! 6
  • поздрав за разумният извод!
Предложения
: ??:??