Mar 12, 2015, 7:47 PM

Изповед

  Poetry » Civic
573 0 10

                                                     И З П О В Е Д

 

                                           

                                 Кошмар е моят ден. Кошмар е моят сън.

                                 Вървя към бряг студен – не чувам шум, ни звън...

          

                                 Разтворя ли очи, протегна ли ръка –                                                           

                                 усещам пак сълзи, докосвам суета.

 

                                Как шеметно бучи  натегнала глава!

                                Кръвта е без очи, но плаче в сетива...

 

                                Кошмар е моят ден, кошмар е този свят,

                                щом близкият до мен днес враг е  - вместо брат.

                                

                                                   

                                                    

                                                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мили приятели, трогната съм от вашето внимание! Благодаря ви
    за прекрасните коментари и високите оценки. Всичко това е
    много важно за мен.
    Поздравявам всички и ви желая лека вечер!
  • Виртуално подавам ръка, за да споделя познатото чувство! Много искрен стих!
  • Тъжно е Тони, когато останем неразбрани дори от себе си ,камо ли от другите около нас...тъжно е!!!Стиха ти е една споделена тъжна болка.Почувствах я.Сигурен съм че ще съомееш да поправиш нещата и сглобиш пъзела!Поздрави приятелко!!!
  • "Как шеметно бучи натегнала глава
    Кръвта е без очи, но плаче в сетива..."
    -----------------------------------------------------------
    Поздрави и от мен!
  • Изповед, излизаща от душата, Стойна!
    "Кошмар е.....
    щом близкият до мен днес враг е-вместо брат."
    Споделям напълно казаното!Поздрави от мен и хубав ден!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...