Изповед
В прозореца на моята стая
наднича трилистник -
с широки листя,
отворени към света.
Не зная в каква последователност
са поникнали:
дали първа е била
Любовта,
а след нея -
Вярата и Надеждата,
но те винаги се разлистват
еднакво устремени
към слънцето!
Вечер листята се превръщат
в зеници на големи очи.
Изглеждат всички програми
накъсани с коментарии
за преврати,
сражения,
изригнали вулкани,
търсещи жертви цунами
между две полушария.
А когато всичко утихне,
обръщат радари
към оскъдната светлина
на далечни звезди
и галактики.
Надеждата търси сигнали
на циливизации
и неоткрити пулсари;
Вярата - на звездолети -
посланници и разузнавачи;
Любовта - на усетилите
земната гравитация
астронавти.
За смъртоносни заряди
в космически орбити
трилистникът
защитни листя
няма!
И ако от страшното туловище
на пурата
цъфне изневиделицата
ослепително,
гибелно слънце,
той ще се сгърчи
и ще умре.
Не зная дали първа
ще се прекърши
Вярата,
след нея - Надеждата
и последна - Любовта?
Или всичките изведнаж
ще се превърнат
в пепел?
А може
само една брънка
от тънката генна верига
да се разкъса
и вместо листя
да избуят тръни
с остри шипове,
нехайни към взривове
и гама лъчения?
Затова,
трябва да пазим винаги,
в най-защитеното кътче
на планетата,
в най-съкровеното място
у хората,
едно зрънце,
недосегаемо
от гибелни слънца
и сенки на отровни гъби
от което да кълнне
неумолимият ритъм
на живата материя!
Първа
ще се покаже плахо
Надеждата,
след нея - Вярата
и последна -
оцеляла на всичко -
Любовта!
© Иван Христов All rights reserved.
