rudin (Иван Христов)
858 1444
4 янв. 2010 г., 20:01

Изповед 

  Поэзия » Гражданская
597 0 6

 

 

В прозореца на моята стая

наднича трилистник -

с широки листя,

отворени към света.

Не зная в каква последователност

са поникнали:

дали първа е била

Любовта,

а след нея -

Вярата и Надеждата,

но те винаги се разлистват

еднакво устремени

към слънцето!

 

Вечер листята се превръщат

в зеници на големи очи.

Изглеждат всички програми

накъсани с коментарии

за преврати,

сражения,

изригнали вулкани,

търсещи жертви цунами

между две полушария.

 

А когато всичко утихне,

обръщат радари

към оскъдната светлина

на далечни звезди

и галактики.

Надеждата търси сигнали

на циливизации

и неоткрити пулсари;

Вярата - на звездолети -

посланници и разузнавачи;

Любовта - на усетилите

земната гравитация

астронавти.

 

За смъртоносни заряди

в космически орбити

трилистникът

защитни листя

няма! 

 

И ако от страшното туловище

на пурата

цъфне изневиделицата

ослепително,

гибелно слънце,

той ще се сгърчи

и ще умре. 

 

Не зная дали първа

ще се прекърши

Вярата,

след нея - Надеждата

и последна - Любовта?

Или всичките изведнаж

ще се превърнат

в пепел?

 

А може

само една брънка

от тънката генна верига

да се разкъса

и вместо листя

да избуят тръни

с остри шипове,

нехайни към взривове

и гама лъчения?

 

Затова,

трябва да пазим винаги,

в най-защитеното кътче

на планетата,

в най-съкровеното място

у хората,

едно зрънце,

недосегаемо

от гибелни слънца

и сенки на отровни гъби

от което да кълнне

неумолимият ритъм

на живата материя!

 

Първа

ще се покаже плахо

Надеждата,

след нея - Вярата

и последна -

оцеляла на всичко -

Любовта! 

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Трябва да пазим ЕДНО зрьнце недосегаемо.Чудесно!
  • Подарявам ви своята вяра
    в триединните божи сестри.
    Нека тази ми изповед стара
    и у вас любовта да крепи!
  • Винаги да те съпътстват Вярата, Надеждата и Любовта!
    Благодаря ти за този стих!
  • !!!*

    И нека никога не ни напускат надеждата, вярата и любовта!
  • Написал си стихотворението си така, че пося и у мен "едно зрънце". Благодаря ти!
  • Не стига че е дълго, ами и тази част тук е върха!

    Вярата и Надеждата,
    но те винаги се разлистват
    еднакво устремени
    към слънцето!

    А заглавието е най-подходящото! ЧЕСТИТА НОВА 2010 ГОДИНА!!!
Предложения
: ??:??