Да ти го кажа,не...не мога
не ми достигат сили,да
ах как бих искал туй, за бога
не трябва вече да мълча.
Обичам те! Сега го знаеш,
но то не стига за сега,
че сам човек любов не прави
и трябва двама за това.
Кажи ми-да-или прощавай,
прощавай,сбогом ми кажи
но ти недей, не ме забравяй,
не ме забравяй, мен и наште дни.
© Христо Костов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
