Изповед
ИЗПОВЕД
Мълчах,
когато те срещнах,
омаяна от твоите слова.
Мълчах,
когато жена ти станах,
завладяна от твоите старания.
Мълчах,
когато неволи ни връхлитаха,
уверена в нашите сили.
Мълчах,
когато "доброжелатели" заговориха,
угрижени за нашите дни.
Мълчах . . .
и с трепет очаквах
мълчанието ми да разбереш,
да почувстваш,
да оцениш!
Но, уви - оказа се,
че нямаш сетива за това!
И. . . семейството ни разби!
. . . Разбрах, че да има
мълчаливо разбиране
е необходимо
пълно душевно намиране!
Да живеем
в еднакви измерения
и с едни и същи
намерения!
2000 г., гр. Пловдив
© Мария Никленова All rights reserved.
Поздрав!
