Apr 10, 2007, 1:28 AM

Изповед 

  Poetry
640 0 3

                 ИЗПОВЕД
Мълчах,
              когато те срещнах,
омаяна от твоите слова.
Мълчах,
              когато жена ти станах,
завладяна от твоите старания.
Мълчах,
              когато неволи ни връхлитаха,
уверена в нашите сили.
Мълчах,
              когато "доброжелатели" заговориха,
угрижени за нашите дни.
Мълчах . . .
              и с трепет очаквах
мълчанието ми да разбереш,
да почувстваш,
                          да оцениш!
Но, уви - оказа се,
                че нямаш сетива за това!
И. . . семейството ни разби!
. . . Разбрах, че да има
                           мълчаливо разбиране
е необходимо
                   пълно  душевно намиране!
Да живеем
                    в еднакви измерения
            и с едни и същи
                                        намерения!


2000 г., гр. Пловдив

© Мария Никленова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??