Niclen4eto (Мария Никленова)
39 9
10.04.2007 г., 1:28 ч.

Изповед 

  Поезия
715 0 3

                 ИЗПОВЕД
Мълчах,
              когато те срещнах,
омаяна от твоите слова.
Мълчах,
              когато жена ти станах,
завладяна от твоите старания.
Мълчах,
              когато неволи ни връхлитаха,
уверена в нашите сили.
Мълчах,
              когато "доброжелатели" заговориха,
угрижени за нашите дни.
Мълчах . . .
              и с трепет очаквах
мълчанието ми да разбереш,
да почувстваш,
                          да оцениш!
Но, уви - оказа се,
                че нямаш сетива за това!
И. . . семейството ни разби!
. . . Разбрах, че да има
                           мълчаливо разбиране
е необходимо
                   пълно  душевно намиране!
Да живеем
                    в еднакви измерения
            и с едни и същи
                                        намерения!


2000 г., гр. Пловдив

© Мария Никленова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??