Изповед

Във мъка отново е потънало моето сърце,
този път не ме нарани някое момче...
Животът тъй злобно със мен се подигра,
съдбата най-коварно и подло ме изигра...

След толкова много проблеми,
преминала през много болка и тъга...
Нямам сили вече да се боря...
оставам сама, не искам никой... Искам тишина...

Сигурно било е писано животът ми да бъде черен...
но къде се среща такава болка, самота...
В тъмнината, обгърната в черно...
ето, вече сливам се с нощта...

Някъде там свети небрежно мъничка светлинка...
Дали е някой ангел - тъй чист, с добри слова?...
Тръгвам натам сега, само сърцето ми говори,
Скоро ще стигнеш... глас отвътре проговори...

Сетих се, че има нещо, без което не мога да умра...
То е все пак да ти кажа, че те обичам, а ти не ме разбра!
И въпреки че отричах, да знаеш, ти ме нарани...
но не, че не ме обичаш, а че внимание не ми обърна ти!

Стигнах до моето спасение - бялата красива светлина...
На покрива на високата сграда...
блещука едвам, едвам сама...
Може би ме чака, може би споделя моята съдба...

Качих се отидох при нея...Това бе красиво нежно момче,
седнало само на покрива на високата сграда,
плачещо самотно сърце,душа готова да скочи...
така не се убива болка,така още повече боли...

Ти, тъй хубав, недей, не прави това...
още имаш да живееш... млад си, слизай на мига...
Крещя... чуваш ли ме, да живееш...
Виж, аз има за какво да умра...

Застанах до теб на ръба на високата сграда...
Погледна ме със твоите нежни кафяви топли очи..
В миг сърцето възкръсна... щастие озари моята душа...
Слез! Не скачай! Моля те, ще бъда с теб, не го прави!

Не мога още дълго да те задържа, послушай сърцето си...
Слез, с това проблемите си няма да решиш.
И аз бях тръгнала да скачам, но видях теб, животът ми се преоткри...
Хиляди нови лица да срещна, но първото, което видях, беше ти...

Спаси ме, от теб имам нужда...
Слез от този покрив... Светлините, които те озаряват - те те мамят...
Остани, моля те, до мен бъди... Без теб завинаги ще живея в болка...
Без теб не ще да мога и ден сама по дългия път да вървя...

Накрая чу моя отчаян зов...
Спаси и себе си, и моята любов към теб...
Да бъдеш с мене си готов...
Не ще те пусна, искам любовта до мен...

Обичам те, ангел прекрасен, мое спасение...
Заедно завинаги, не ще се разделим!
Обичам те...