Dec 19, 2011, 11:34 AM

Изстрадано утро

  Poetry » Love
1.2K 0 8

                   ИЗСТРАДАНО УТРО             

 

     От петолинието на живота ми полутонове звучат.

     Мечтаех маршове и оди във деня ми да кънтят...

 

     На платното на живота ми тъмни цветове лежат.

     А исках весели цветя да греят и пеперуди да летят!

 

    Сън в нощ тъмна и студена.  Път с изгубена  посока...

    И само мъничка  звездичка бодро ми намига от високо.

 

    Дочаках утрото  лъчисто! В късна есен – слънчева поема,

    песен – зов на закъсняла птица и нацъфтели хризантеми...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гени All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ели, Сиси, Ивон, благодаря, че ме посетихте! Честита Коледа!
  • Хубаво е! Светъл финал!
  • Честита Коледа, Гени!
  • Много ми хареса! Весели празници!!!
  • Таня, Ванче, Сиси, Цецо, благодаря!Радвам се, че харесахте!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...