Аз знам - ще полетиш...

(на една приятелка)

Приемаш ме за даденост, нали?

На мебелите сянката съм вече!

Застанала съм тихо отстрани…

Но мислите ми отпътуват надалече!

Очакваш да сервирам аз вечеря,

затихнала да слушам твойте думи,

да спра  дъха си… и да онемея…

за да се чувстваш мъж – поне в ума ми!

В ума ли казах??? -  Груба грешка…

Дори на шах те бия – ти си пешка!

Когато ме докосваш и ме любиш,

не знаеш колко много, много губиш!

Усещаш порив – чисто сексуален.

Дори си груб, а често и нахален.

Душата ми крещи и от това

не се усещам повече жена!

„Обичам те” – е равно на „Простря ли”?

-          така звучи от твоята уста…

Умирам бавно с теб – но ти разбра ли?

 И всъщност пука ли ти от това???

  Едничкото, което ти е ясно,

че дух съм във бутилка с гърло тясно

и тапата повдигам – не ми дреме…

изтича в тишината твойто време

Това те кара силно да ме мразиш,

не искаш да си с мен, но пак ме пазиш!

Но тихо, тихо – аз ще проумея,

ще полетя и пак ще заживея!

И няма да погълна аз страха си!

Ще се усмихна – няма да мълча!

Живота ти аз няма да осмислям.

Къде е моят? –  Искам го сега!!!