Изумена луна
Изумена луна
И всяка дума вече е излишна.
А погледите капят като кръв
по пролетните млади листи,
окъпани от пролетния дъжд.
За кратко птиците са онемели,
самотни в пролетната тишина.
И буен, вятърът дори не смее
да люби нежно младата гора.
Раздялата е тъжна и красива.
Днес повече от всеки преден път.
Очите ú са пълни с тежки сълзи
и днес изглежда няма те да спрат.
Луната бяла истински е изумена
от толкова безкрайна тишина.
Изтича времето на обич временна.
Сбогувам се с нея и оставям я сама...
© Димена All rights reserved.
!
